Настроението на човек се променя непрекъснато. В един момент се наслаждавате на слънчевия ден, а в следващия сте тъжни, че лятото е към своя край. Страхът пробягва по гръбнака ви всеки път, когато детето падне от колелото, а след това сте залети от вълна на облекчение: “Пфу, всичко е наред!”. Малкото ви детенце се смее радостно и тича към вас, за да ви прегърне, а вие сте най- щастливия човек на света. Списъкът може да продължи до безкрай. Но трябва да си зададете един въпрос:
Може ли състоянието на щастие да продължи вечно?
Отговорът е „Не!“, защото емоцията не е права линия, а вълна. В пика на вълната сте в състояние на еуфория – сърцето ви бие лудо, бузите ви са зачервени, дишането е учестено. В такива моменти изразходвате колосално количество енергия, което води до нейното цялостно изчерпване и преминаването в състояние на спокойствие.
Най-долната част на вълната се счита за отрицателна емоция, която също не е вечна. Никой не обича да се потапя в тъжни и депресивни емоции, така че всеки намира свой начин да “изплува” от такива състояния:
- Блокирате емоциите в тялото и се преструвате, че “всичко е наред”.
- Приемате емоцията, изживявате я и тя изчезва от само себе си.
Една от най-често срещаните емоции, които биват блокирани, е тъгата. Дори агресията отстъпва пред нея. Защото агресията обикновено се смята за проява на сила, увереност, решителност. Но тъгата е състояние на слабост и безпомощност, което не трябва да се допуска.
“Не хленчи! Вземи се в ръце, слабако.”
“Мъжете не плачат! Защо се държиш като момиче!”
“Усмихни се! Ти си момиче!”
“Стига си плакала! Виж се как изглеждаш! Носът ти е зачервен, очите ти са подпухнали- никое момче няма да те хареса в този вид!”
Гласовете на майки и баби повтарят своите мантри в главите на малките момичета и момчета година след година. Само, че тези деца са се превърнали във възрастни хора и така и не са не научили да тъгуват. На тях трябва да им бъде казано, че е нормално да бъдат тъжни и дори понякога е здравословно. Блокирайки тъгата, те я заключват в собственото си тяло. Но рано или късно емоцията ще намери начин да се освободи и този начин едва ли ще им хареса.
Нагледен пример
Едно момиче решава да отслабне. За да постигне целта си, тя се ограничава от сладкиши. Нейните любими бадемови кроасани са първият елемент в списъка със забрани, които тя съзнателно премахва от живота си. Ден, два, три, седмица, две… Теглото спада, но желанието за кроасани не. Те продължават да я примамват от витрината на любимата пекарна. Всеки ден тя гледа с копнеж към прозореца и въздиша. Колко много иска да яде любимия си кроасан! Да впие зъби в люспестия сладкиш и да усети прекрасния му вкус… Но не може, защото той е забранен.
Какво следва? – Следва срив. Ако желанието не бъде задоволено дълго време, се стига до силно пренапрежение и, както се казва, “капакът хлопва”. Смятате ли, че един кроасан е достатъчен, за да я засити? – Разбира се, че не. Нейния глад за забранени храни я прави напълно неконтролируема.
Същото е и с емоциите. Ако една емоция е блокирана, рано или късно тя ще пробие язовирната стена и ще се наложи да се обадите на 112. Изблиците на неконтролируем гняв, истериите и дори болестите са само някои от възможностите за освобождаване на блокираните емоции. Затова не бива да се страхувате от тъгата. Дайте си разрешение да бъдете тъжни.
Тъгата всъщност е от голяма полза. Това е много ценна емоция, която може да ви помогне да се успокоите, да забавите темпото, да се откъснете от външния свят и да се обърнете към себе си, към вашите мисли, чувства и усещания. В това състояние се осъществява саморазбирането и осмислянето:
- Какво ме наранява?
- Кои хубави неща са изчезнали от живота ми?
- Кои добри неща така и не са дошли в моя живот?
- Какво ми пречи да се чувствам щастлив в момента?
След като откриете източника на тъгата, не е нужно да го криете и да го блокирате. Необходимо е просто да го приемете и да останете с него за известно време. Не да го блокирате, а да го наблюдавате.
“Да, аз съм тъжен… да, аз изпитвам тъга… тя Е и е част от мен… Моята тъга е част от мен.”
Позволете си да плачете, да крещите, да викате във възглавницата и да си позволите да бъдете малко дете, което наистина иска да бъде гушкано. И точно в този момент може да се превърнете в любящ възрастен за себе си, който ще ви прегърне, ще ви погали и просто ще бъде до вас.
Ако си дадете възможност да преживеете тъгата си и да поплачете; ако се отнасяте към нея с внимание и разбиране, тя няма да е толкова непоносима. А след дъжда ще изгрее слънце. И можете да продължите пътуването, наречено Живот.
Кога си струва да бъдете предпазливи и да потърсите външна помощ?
Когато състоянието на потиснатост е константна част от вашето ежедневие и нямате нито енергия, нито желание да водите нормален живот (общуване, ставане от леглото, миене на лицето, излизане навън, изпълнение на ежедневни задачи). Ако животът ви се струва безсмислен и често ви спохождат мисли за самоубийство, то най- добре е да се обърнете към лекар.
Ако забележите някаква емоция – реагирайте на нея, назовете я и я изживейте. Няма “добри” или “лоши” емоции. Съществуват НАШИТЕ емоции.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Осъзнато дишане за борба със стреса 8 хранителни вещества за добро настроение Хроничната умора – как да се справим с нея?
