Леденото катерене се появява сравнително скоро и подобно на скалното катерене е отделено от алпинизма. Той е запазил основните отличителни черти на своя предшественик: екстремен, непредсказуем терен по маршрута и зависимост от времето. Въпреки името, изкачванията не са само по чист лед, тъй като това рядко се среща в естествени условия. Обикновено това е комбинация от скала и лед под формата на замръзнали водопади, потоци и ледени скали.
Малко история
Съществува мнение, че родината на леденото катерене са алпийските планини. През 19 век тук почиват благородни господа от Англия. Те пътуват в планините, като наемат местни пастири, които да ги водят. В процеса на тези походи е имало нужда от специално оборудване. Историята на леденото катерене започва да се пише, когато англичанинът Оскар Екенщайн създава първите раковини през 1908 г. Те се състояха от шипове, прикрепени към обувките. Те могат да се използват дори за поддържане на крака върху гладък лед.
През 1924 г. Фриц Ригел от Германия разработва дълга назъбена кука за лед. С помощта на това устройство алпинистите Арман Шарл и Камий Девасо изкачват Бялата стена на Aiguille Verte през 1928 г.
През 1930 г. в Италия Лорен Гривел добавя два насочени напред шипа към раковете, като по този начин подобрява екипировката. С помощта на котките вече беше възможно да се движим по ледени повърхности, които бяха почти отвесни. През 1970 г. американецът Ивон Шуинар прави още една крачка напред, като създава по-къси и по-наклонени брадви за лед. Резултатът е набор от екипировка, необходима на леденото катерене, за да излезе от скалното катерене.
В Русия новата дисциплина се заражда в планинските вериги на Кавказ. Имаше състезания между катерачи за преодоляване на заледени склонове. Понякога към тях се присъединяваха и скални катерачи. Катерачите постепенно губят интерес към тази дейност и се връщат към своя спорт. Но леденото катерене продължава и постепенно се появяват спортисти, специализирани в него.
Видове
С развитието на дисциплината тя се развива. Разпознати са два подвида на леденото катерене. Първата е преодоляването на естествен терен: замръзнали водопади, потоци, реки. За разлика от скалното катерене, леденото катерене е зимен спорт, тъй като изисква комбинация от терен и лед. Всъщност няма много такива природни обекти на разположение на човека. А през лятото по правило ледените катерачи бяха изключени.
Затова с течение на времето се появява друга разновидност – спортна, на изкуствен терен. Тук състезателите участват в състезание върху изкуствена повърхност, подобна на стена за катерене, покрита с лед в различна степен. А понякога и без лед – т.нар. dreitooling.
При изкуствените структури ледените катерачи трябва да се катерят по вертикални или дори надвиснали структури. Те са построени специално, пълни с лед. Тук можете да разчитате на физическата форма на спортиста. Самата техника не се различава много от катеренето, но изисква умения за работа със специално оборудване. Подобни състезания винаги са от екстремно естество, тъй като ледът, за разлика от планинския терен, винаги крие много изненади.
Леденото катерене включва състезания по трудност и скорост. Първата включва преодоляване на дълги разстояния, на които има ледени вертикални изкачвания, надвиснали стени и тавани. Разполагате само с 10-15 минути, за да направите това. Единственото разрешено оборудване е твърда шапка. Широко разпространени днес са и ледените бъчви и тавани, които са много безопасни устройства. За изграждането на състезателните трасета се използват бъчви с лед. Те са прикрепени към въжета, закотвени в леда. Ако се счупят, могат лесно да бъдат заменени.
Състезателите носят топли дрехи, но ръцете им изстиват, а за ледените катерачи няма специални ръкавици. Спортистите обаче са намерили начин да ги заменят – това са ръкавиците за голф. Те са тънки, не ограничават подвижността на ръцете и пръстите и в същото време не се плъзгат. Но има проблем – голфърите обикновено използват само една от тези ръкавици: дясната се използва от десничари, а лявата – от левичари. От друга страна, ледените катерачи се нуждаят от две. Продавачите в спортните магазини вероятно са доста изненадани.
Състезанието за скорост е по-вълнуващо. Това е нещо като спринт по ледената стена, която е вертикална и има височина 15-20 м. Тук се използват две куки, наречени ледени котви. Тези ледени котви са гладки и остри и се използват за бързо забиване в леда и задържане на стената. При скоростните състезания ледените катерачи изкачват структурата по-бързо, отколкото пешеходец изминава хоризонтален участък със същата дължина.
Необходимо оборудване
Той играе особена роля, ако леденото катерене се осъществява на естествен терен. Инструментите за лед са се развили заедно със самата дисциплина.
Основните инструменти на ледения катерач, разбира се, са раковете и ледените брадви. Крампоните имат малко по-различен дизайн от тези, предназначени за ледено катерене: те се завинтват към обувките и не се свалят лесно. В същото време те са по-леки, което в комбинация с по-леките обувки прави ледения катерач по-удобен при движение.
Брадвата за лед прилича на пиратска кука за абордаж. Той има двуръчни дръжки с извита форма и много назъбени ръбове. Зъбчетата позволяват сигурно разбиване в лед и скали (брадвата за лед може да бъде сменена с друга дръжка, за да отговаря на вида на терена). Двете дръжки ви позволяват да държите инструмента с лявата и дясната ръка, както и да го премествате от едната в другата. Ледените катерачи не използват ремъци за ръце. Тя се заменя с ремък, закрепен за колана и предотвратяващ изпадането на брадвата за лед. Ако ръцете не са свободни, инструментът се държи в зъбите.
Напоследък леденото катерене се е превърнало в лек инструмент. Тежките пластмасови обувки например вече могат да се заменят с по-леки обувки, наречени „catboots“. Както вече стана ясно, това е комбинация от ботуши и раковини. Такива обувки са оборудвани със специална шпора, която помага да се преодолеят някои особености на терена. Освен това теглото на спортиста в такива обувки е много по-малко.
Разбира се, за пътуване по леда са необходими топли и ветроустойчиви дрехи, но леки и не ограничаващи движенията. Обикновено за тази цел се използват ски костюми.
Оборудване и екипировка:
– Леденото катерене обикновено е съпроводено с отчупване на парчета лед – големи, тежки парчета с остри ъгли. Затова винаги трябва да се носи каска.
– Фенер. През зимата светлата част на денонощието е ограничена и при къмпингуване може да се наложи използването на допълнителен източник на светлина.
– Предпазни колани и въжета. Позволява ви да преминавате по трудни маршрути и повишава безопасността.
– Воден резерв. Нивото на течностите в организма трябва да се попълва своевременно, защото ако не е достатъчно, топлината напуска тялото много по-бързо.
– Нож. Трябва да отрежете въжето или да поправите повреден край.
– Раница. Позволява ви да освободите ръцете си от ледения катерач. Винаги трябва да е оборудван с връзки за раковини и други приспособления.
Опасности и рискове
Леденото катерене е екстремен спорт, което означава, че е неизбежно свързано с рискове за живота и здравето. Приема се, че най-големият риск е падането от високо. Всъщност това не е вярно: както алпинизмът, така и леденото катерене имат добре разработени технологии за безопасност. Статистически погледнато, такива случаи са доста редки. Но това, което се случва често и дори се счита за „професионална травма“ на ледения катерач, са натъртванията от ледена брадва. Този инструмент може да се изплъзне от леда и да удари ледения катерач по рамото или, в най-лошия случай, по лицето. Много често се срещат и ожулвания от ледени отломки, които се получават при врязване в повърхността. Необходимо е да защитите ръцете си допълнително с ръкавици, защото е възможно да си счупите кокалчетата при удар в леда.
Не могат да бъдат изключени наранявания на изкуствени структури. Скоростта на изкачване често е придружена от остри ледени колове, които се изплъзват от повърхността и водят до порезни рани по краката. За да се предпазят, катерачите понякога използват футболни табла. Разбира се, те не са толкова удобни, но пък са по-безопасни.
В развитите страни леденото катерене е комерсиален спорт. Именно това привлича спортистите към него. Състезателните програми на фестивалите и различните зимни събития вече привлякоха вниманието на много асоциации. Много експерти смятат, че дисциплината скоро може да стане част от олимпийската програма и да бъде официално призната от международните спортни организации.
